Този сайт се мести…

Сайтът се премести на www.orthomatic.net

Дишам

[песента в mp3 формат: оттук]

дишам като вятъра в тревата
тичам като слънце след луната
губя се пред прага ти
милост е твоето ухание

брегът ме пари с близост
небето проповядва в синьо
праскови се пукат между клоните
вълни в полето се надигат
и кърпата ти става бяла лодка

истина, истина ти казвам
само твойте устни ме доказват
спомени тичат между къщите
болка е моето завръщане

и борим се усмихнати със ангела господен
но утре аз ще бъда за него само спомен
че ангелите вечни са и на смъртта се смеят
и трябва ми начало, с което да се слея

дишам като вятъра в тревата
тичам като слънце след луната
губя се пред прага ти
милост е твоето ухание

крия се във слънчеви подмоли
виновни са очите ми, забравили да молят
виновен е и въздухът, че бавно натежава
един човек във тъмното ръка не ми подава

Последният пророк

Последният пророк се взираше от хълма
с най-хубавия изглед към Апокалипсиса.
Бе паднала завесата след праведните хорове
и бяха отзвучали всички грешни писъци.

Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите
и сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита.
Пустееше светът. Блестеше светъл прах по ъглите.
Далече в ниското димеше дяволът и цялата му свита.

Пророкът душеше пространството – нелеп изобличител,
но в ноздрите му биеше горчива, вездесъща пепел.
Не бе останало какво да се осъжда и предрича -
защото краят бе дошъл на всеки грях. Дори на всяка добродетел.

В очите мътна пот изби – неопростена стара влага -
последната сълза в света бе съдено да бъде ледена.

Последният пророк я сдъвка вместо прошка блага,
намръщи се в лицето на Христа и тръгна към геената.