Сайтът се премести на www.orthomatic.net
Дишам
•June 14, 2007 • 1 Comment[песента в mp3 формат: оттук]
дишам като вятъра в тревата
тичам като слънце след луната
губя се пред прага ти
милост е твоето ухание
брегът ме пари с близост
небето проповядва в синьо
праскови се пукат между клоните
вълни в полето се надигат
и кърпата ти става бяла лодка
истина, истина ти казвам
само твойте устни ме доказват
спомени тичат между къщите
болка е моето завръщане
и борим се усмихнати със ангела господен
но утре аз ще бъда за него само спомен
че ангелите вечни са и на смъртта се смеят
и трябва ми начало, с което да се слея
дишам като вятъра в тревата
тичам като слънце след луната
губя се пред прага ти
милост е твоето ухание
крия се във слънчеви подмоли
виновни са очите ми, забравили да молят
виновен е и въздухът, че бавно натежава
един човек във тъмното ръка не ми подава
Последният пророк
•May 24, 2007 • 1 CommentПоследният пророк се взираше от хълма
с най-хубавия изглед към Апокалипсиса.
Бе паднала завесата след праведните хорове
и бяха отзвучали всички грешни писъци.
Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите
и сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита.
Пустееше светът. Блестеше светъл прах по ъглите.
Далече в ниското димеше дяволът и цялата му свита.
Пророкът душеше пространството – нелеп изобличител,
но в ноздрите му биеше горчива, вездесъща пепел.
Не бе останало какво да се осъжда и предрича -
защото краят бе дошъл на всеки грях. Дори на всяка добродетел.
В очите мътна пот изби – неопростена стара влага -
последната сълза в света бе съдено да бъде ледена.
Последният пророк я сдъвка вместо прошка блага,
намръщи се в лицето на Христа и тръгна към геената.
